Съмна се

Когато нещо загубиш

грабва те в миг светлина.

По пътеката бяла изгубил

човека свойта звезда.

Когато се срещнем в полята

и с пръсти докоснем лица

в тази нежност в сърцата

за миг била е любовта.

Когато се съмне в сърцата

и видим дори пролетта

сякаш в миг ме грабва луната

и понася в простора на светлина.

Когато нещо загубим

и съмне се в нас в светлина

няма миг, няма утеха,

която да ме стопли в света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf