Пепел

А може би била е мощна клада,
припуквали са съчки и дърва,
и тляла е навярно дълго, дълго
след пламъците, гаснеща жарта...

Или пожар е бил в гора от сухи клони,
не е пожалил нищо в свойта власт -
а ето, че във пепелта останала,
сега не спирам да се лутам аз...

Но в миг прозрях -
това бе Моята любов - изпепелена -
самата аз на кладата я изгорих...
И стъпвам боса вече в пепелта студена,
завръщайки се в тебе, мой обичан стих.

2000 г.
Д.Б.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf