***
Вървиме аз и ти в посоки две,
два кораба - разминали се в бурята.
Два кораба - полюшващи се призраци -
платната скъсани, мачтите пречупени,
на стара слава във безвремието вързани.
И чува се гласът ти отдалеч,
напомня за крушения отминали. . .
***
Вървиме аз и ти в посоки две
и няма как лице с лице да срещнем,
във миналото скършихме съдбите си,
как в бъдещето чиста
съвестта си да опазим-
живота никому на връща ресто ! ? !
***
Вървиме аз и ти в посоки две
и няма как ръцете свои да сплетем с утеха,
с раздялата белязани -
пречупили криле, ранихме се . . .
а рани от любов остават
вечно да кървят в душата.
***
Вървиме аз и ти в посоки две,
на грешките докрай платихме си цената
и няма как очи в очи да спрем,
и няма как да бъдем същите . . .
до дъно на забравата отпихме чашата.
