Среща

Видях те днес и спрях се да ме видиш...

отдавна забравил си за мен.....

Погледна ме и се стъписа,

от неочакваната среща май се вледени?

Не гадая за мислите

в главата ти що бродят,

в очите ти - тревогата съзрях..

Какво? Не уцелих пак момента?

Та ние все във грешка сме били!...

... Отдавна бе замлъкнал телефона,

сега дори не питаш как съм и къде...

Глава наведе и подмина.,

не каза даже и "Здравей"...

* * *

Днес осъзнах,че съм престанала

да се измъчвам

за наивността си, за туй, че ти се доверих...

Едва сега разбрах,

че съжалявам ТЕБЕ ,

че ти си този дето сам се нарани....

че ти си този дето е подирил нежност...

не Аз от Тебе

а Ти от Мен търсил си покой...

Като слепец ръка ти дадох

да ме водиш,

а всъщност силната била съм Аз...

... Защо едва сега го осъзнах???...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf