* . *
Дъх... И скреж... Рисувани стъкла на уморен от взиране прозорец. Изнизващи се в чакане лета... и зима с шепота на богомолец. Дъх... И скреж... Рисувани цветя носиш ти... (отдръпва се пердето, път да стори в нощната тъма) Пораснало, завръща се момчето. Дъх... И скреж... Рисувано лице... Мъж познат, а някак си далечен. Протягам с болка двете си ръце и с вярата, че този миг е вечен... Дъх... И скреж... Рисувана душа... Защо на моята така прилича!? Нежно ще се сгуша в теб сега... Помниш ли? Отдавна те обичам... От скреж те сътворих – видение красиво, но с дъх студен и ледено сърце... Стопля ли те с длани мълчаливо, Нещо толкова прекрасно... Ще умре... 22*08*2008
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-22
прочитания: 135
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
