ЛЮБОВНО ИЗТЕЗАНИЕ

Повторна нощ... съня от мен избяга,

това ли е поредната награда,

за чувствата ми хаотично бледни,

несечени, изпращащи надежди.

И мислите... накъсват ме на части,

във себе си усещам тленна влага,

от повика на теменужените нощи,

олтарно, аз разкайвам се на прага.

Във риск живея... и време вече няма,

от него съдника не ще избяга,

не ще ме очертава без приличие,

палачите живеят в безразличие.

Палачите... са сенките в душата,

остатъците дъвчат стръвно в здрача,

изграждат смело сетното страдание,

прераждат се в любовно изтезание.

22.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf