Сиви ризи обличат дните ми
Далечното никога
Не ми е било подвластно
Прилеп спи на рамото на тъгата ми
Защо сърцето ми е
Толкова лудо - не е ясно
Давя се в локва от непотребни спомени,
А те продължават да валят над мене
Подгизвам вече от сълзите им
Дъждът от спомени горчив е
Дявол да го вземе
Грешница съм
Не се научих да живея
По каноните на обикновените хора
Винаги търся
По-високи небе и полет
Душата ми дива не знае умора
Свлича се кожата
На изхабени чувства
Като змия от тях ще се измъкна
Бяла
Дяволът е изключително
Заинтересован
На интервю в полунощ ме е поканил-
Гола
Цъфтят по нежната ми кожа
Анемони
Всяко вехнещо цвете
Се превръща в мрежа
Уловена се мята в нея
Надеждата
А на масата му се търкалят
Шепа бонбони...
С тях ли ще ме съблазняваш -
смешно е
Няма да ти дам душата си,
Дяволе
Размислих
И знам - тъпо и грешно е
Всичко, което искам -
Имам го
Мое е
А ризата на делника
ти я подарявам.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 85
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938