нека да бъде сладко...

Дай ми дневната светлина.
Очите ми ослепяха
от тези нощни пропадания,
от дългото взиране
в тунелите на непрогледна тъга,
от впитите в тях, натрошени до пепел
спомени.
Хладните утрини
носят белези от зъбите на нощта,
разкъсани дрипи са часовете на безсъние.
Някъде в мен, свита на топка, скимти душа,
но не е моята...
Моята е някъде в тъмното.
Дъх на мащерка и лимон.
Чаят ми странно горчи.
Напразно го предпочетох пред кафето.
Днес със него изпивам неказани думи.
А къде си ти?
Забравих какъв бе твоя шифър на сърцето.
Дали ще мога да го отключа така,
дали отново ще си го спомня?
Защо гризе кръвта ми
тази безмилостна вина?
Червени кръвни клетки
рушат се, превръщат се в отрова.
На крачка от деня, светлината е дамга,
върху рамото на вятъра-комарджия млад.
Проиграва Съдбата ми всеки път на карти.
После трясва вратата. Не поглежда назад.
Дай ми дневната светлина.
Тя е на устните ти - нежнорозова загадка.
Може хиляда пъти да ме предадеш и заклеймиш,
но го направи с целувка.
Поне предателството да бъде сладко.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 77
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208372
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960