щастието

Спря ме на улицата мъж на средна възраст и ме попита дали съм видяла някъде... щастието... Изгубил го преди време и сега го търси, защото без него нищо не било същото...

Гледах го изумена и не знаех какво да отговоря. Замислих се: а моето щастие?Не съм го виждала отдавна,всъщност - от рождения си ден. Дали не ме е изоставило? А ако е отишло при друг, защото му е писнало от мен? Не, не вярвам! Не е избягало, само се е покрило някъде, да си почине... Нали сега е сезона на отпуските? Сигурно си почива някъде... и ще дойде скоро, няма да ме изостави... като онзи мъж на улицата....

Дадох си сметка, че все пак то е тук, край мен - в ежедневните дребни радости, в искрената усмивка, в обичта на децата, в обаждането на приятел, в една искрено "обичам те".... А защо не в това, че ни има?....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf