|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
щастието
Спря ме на улицата мъж на средна възраст и ме попита дали съм видяла някъде... щастието... Изгубил го преди време и сега го търси, защото без него нищо не било същото... Гледах го изумена и не знаех какво да отговоря. Замислих се: а моето щастие?Не съм го виждала отдавна,всъщност - от рождения си ден. Дали не ме е изоставило? А ако е отишло при друг, защото му е писнало от мен? Не, не вярвам! Не е избягало, само се е покрило някъде, да си почине... Нали сега е сезона на отпуските? Сигурно си почива някъде... и ще дойде скоро, няма да ме изостави... като онзи мъж на улицата.... Дадох си сметка, че все пак то е тук, край мен - в ежедневните дребни радости, в искрената усмивка, в обичта на децата, в обаждането на приятел, в една искрено "обичам те".... А защо не в това, че ни има?....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diva
раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 118
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208405
Лексикони: 2302
Коментари: 73695
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|