Скитница
Изгубена в потайностите тъмни душата плаче - скитница самотна. Върви и моли се бързо да съмне... Ад прекосява, останала сиротна. Междинни гари няма за душата. С болката за избор се заплаща... И лист по лист са грош предплата, изтръгвайки бодлите си доплаща. Съвсем оголена на края на трасето изпепелена спира тя пътуването. Очакващо и притаено е сърцето тихо, приглушено е тактуването. Издъхвайки след дългия галоп вини и прошки, търси спасение, агонизирайки и свита на вързоп. Молитва шепне за изкупление...
(а) 21.07.2008г (цикъл "Черно перо")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 153
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
