ЗВЕЗДОБРОЕЦЪТ С НАЙ-ПЪЛНО-ПРАЗНИТЕ ОЧИ

Звездоброецът...
Е някъде на седем.
С най-пълно-
празните очи.
Когато
до вътресърдечно
се наливат
„малки
смърти"
с точни
дози
(без дори
една
пропусната)
се източват
всичките
нюанси бяло...
до пресъхване.
Звездоброецът...
И тази
вечер
плака...
че не иска
да отиде
с майка си...
Където
винаги
ухае
на разлято -
малко...
но поредно
и гарнирано
с цигарени
воали.
А трябваше.
Закони са.
Не можеше
да го остави
у дома...
Не знаеха.
Понякога
и самотата
може да е майка.
(без никак
да изглежда
като мащеха).
Понякога
и майките...
държат
в ръцете си
убиване
на своите
обичани
деца.
И звездоброецът
я молеше
...
Да го остави...
На покрива.
Да поброи звезди.
(там никой
няма
да го види)
И винаги,
когато
й се молеше,
очите й
напомняха
издъхване
от спазмения вик
след дяволско проклятие.
И щом
го пуснеше
трепереща,
от страх
и от вина,
отиваше
да пръска
гилзи
от прокажена
любов.
А звездоброецът...
наместо
да брои
звезди...
Се блъскаше
във смисъла на думите...
„Щом любовта е всичко,
а мама
е принцесата
на любовта,
защо
не ни достигат
никога пари...
Защо
умира тя...
за да живеем„

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 127
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46501
   Съобщения: 227101
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69662
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738