БЕЗЦВЕТНИ ИЛЮЗИИ

Задъхана... от пориви ненужни,

крещящи за угасващата светлина,

надеждите погубени - кому са нужни,

преливат болката в утаечна сълза.

Замислена... прахосала началото,

от богове безименни пленена,

прокраднати в зениците ми спомени,

отреждат място в ъгъла... сломена.

Забравена... от пътища неизвървяни,

фантазиите са мъртви пеперуди,

погребват дъх след дъх и коленичат,

заканите... с божествени подбуди.

Зазидана... във стъклена килия,

света наднича във съзнанието ми тясно,

прелиствам книгата, разказваща живота,

на битието... царството е ясно.

Премрежена... във погледите глухи,

във ритми сричащи, препуска пак сърцето,

за да открие... крайното начало,

откраднатото... е назаем взето...

Облечена... във чуждите одежди,

на гласове отдавна заглушени,

припомнила си... погледите нежни,

вървя към изгревите си освободени.

21.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf