НА РОБЪРТ БЪРНС

Скръб, плач, стон...

Пред теб Поете, поклон!

Дали е истина не зная,

но душата ти отдавна

е в Рая...

Ти ни радваш душата,

затова нашата отплата ще е,

че няма да те забравим

и читав на поколенията

ще те оставим!

Твоето човеколюбие голямо

днес е присъщо за поети само.

Ще дойде ден, аз зная,

че този стих, за теб що вая,

ще те докосне като искрица

и ти ще бъдеш

усмихваща се звездица,

там, горе, в необятното,

за нас, що те любим -

понятното.

На 21 юли 1796 г. престава да тупти сърцето на Робърт Бърнс, но остава неувяхващата му поезия! Поклон пред паметта ти, Поете!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf