Препускане...

Живея в свят на белите души,
сърцата си раздали без остатък...
с очите пия първите лъчи
на своя земен път от тук нататък!!!

Разпъждам бури - сея ветрове,
реките в мен преливат се съдбовно
и в бягството на моето сърце,
намирам бряг в истини... виновно...

И ден след ден престава да е тъмно,
лъчите в мен неистово изгряват,
а залезите в своя път безумно
обгръщат ме... целуват и остават!!!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rysalka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-21
прочитания: 74
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48593
   Съобщения: 213841
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937