И тежат звездите...

Смълчана нощ.
Неистово красива.
Най-светлите си чувства
в пълнолуние събрала.
Притихнала душа.
Ала наднича мисълта парлива -
за съдник мой
мен самата е избрала...
И тежат звездите
в своята позлата,
размечтано,
лятото
край тях танцува,
флиртува със луната...
а прозорците попиват
жадно
среднощно
дъхавия му парфюм.
Ала умислена,
нощта люлее камбани
в тишината
и гръмогласно
истини
говорят
с мен
на ум...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: junel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-20
прочитания: 151
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46504
   Съобщения: 227275
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69674
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738