Всички сме деца!

Макар старостта ви да носи тъга и забрава. От детството нещо наивно остава. Остава, тогава го нямаше утре с усмивка заспивахте вечер, а бъдещето безсмъртно, бе толкова далеч. Далеч... днес спомена с вкус на базгрижие тъй често ви кара да плачете. Изплувал на фона на грижите в живота от болки кошмарен. Отвън можете всичко и знаете с костюмите на зрелостта, но страх ви е да признаете, че вътре сте все още деца...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: any4ka_bany4ka
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-07-20
прочитания: 83
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48602
   Съобщения: 212009
   Лексикони: 2287
   Коментари: 73168
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937