Либофно убиснение

Моме гиздава, чевръста,
кой ще те ощастливи?...
Аз на Господ все се кръстя,
че със теб да ме вреди.
Имаш няколко дефекта,
но проблем не е това.
За сюргюна имам "Смекта",
о, неземна светлина.
Двете ти очи с пердета,
кривозъба с косопад,
куца си, но не проклета,
имам аз любовен глад.
На сърцето си ми скъпа,
нищо, че си с паркенсон
и вълнясала до пъпа.
Искам те във моят дом.
Цяло село ще въздъхне
щом съзре, че си до мен
и от мъка ще помръкне
всеки по-левент ерген.
Любовта е звездно чудо.
Ти си моята звезда.
Моме младо, моме лудо,
черничко, но... светлина.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-20
прочитания: 99
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193315
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70119
   SMS-и: 803
   Снимки: 4752