|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Двете стомни!
Той пръв си отиде - че беше добър,
И бе го животът орисал.
Валеше. И всеки държеше чадър,
Най-както, той беше написал!
И капките дъжд, като ситни стъкла
Блестяха. Опитваха някак
Да влязат под чуждата кожа, така
Тъй както бе влязъл, добрякът.
Пред гроба му, всеки приведе глава
Секунда една да си спомни
Как беше понесъл, под мишка една,
Добряка, две счупени стомни.
Едната - съдба на забравен поет
Обичащ живота и всеки,
А другата - в бедност и чувства оплет
Тъй както, са всички поети.
Така си отиде... Валяха очи
с зеници от капки дъждовни
И кой ще го помни... щом аз или ти
Не носехме, тези две стомни!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-19
прочитания: 115
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46658
Съобщения: 193430
Лексикони: 2118
Коментари: 70129
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|
