СЪТВОРЕНО

Когато в нощ излята падна на колене,

звездите си говорят мълчаливо,

Луната приютила... вътре в мен,

покривам повика, извиквам полудиво.

Небрежно красотата разтопявам,

на сладки глътки... свежестта отпивам,

отминалите чувства съхранявам,

пленена съм... във същността се скривам.

Във тъмнината... чудеса съзирам,

лаская ги... от вечността съм обсебена,

интимността на времето във мене,

приляга ми... в недрата й съм приютена.

И бреговете на съзнанието превземам,

и път във мислите... чертая без сълза,

издигайки се... стръмно, главоломно

прераждам се... във вечната следа.

От изгрева си... няма да избягам

и ще изпиша вечния стремеж,

във себе си потайност ще издигна,

ще сътворя от близостта... копнеж.

19.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf