След раздяла ... здравей

В гласовете на щурчетата
далиите ще разцъфтят-
белите далии на тъгата ми
прекипяла.
Отминава летен ден,
бос и мъничко луд,
шепнещ тихичко
тази тежка дума-
раздяла,
която ще падне -
камък в кладенеца
на нощта.
Тъй дълго ще пада,
че ще секне песента
на петлите.
По първи петли
светът е безумно млад
и се смее,
когато над бездната полита.
До първи слънчев лъч
ще се налива вятърът с тишина,
докато пиян пред прага на утрото
се търколи.
Отново -здравей...
Окъпани в капчици метличина роса,
посрещат слънцето мислите ми-
светли, дръзки и голи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-19
прочитания: 102
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48553
   Съобщения: 210144
   Лексикони: 2284
   Коментари: 73072
   SMS-и: 806
   Снимки: 4935