Сенокос

Неспокойни коне

със копита потропват

и полето ухае на билки...

Слънцето накъм хълма

захожда към косачите,

кима сънливо.

Привечерни мъже -

уморени, брадясали

към дома си поемат

със дъх сенокосен.

За последно със поглед

купите нагласят.

И подсвиркват,

защото не могат

да си тръгнат, без

да оставят сърцето си

със щурците нощес

да празнува...

Сред треви самодивски

под звездите е весело,

щом денят със труда

си е струвал...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf