Забравяме !

Променя се светът ,променям се и аз,

заобиколена от истини и изкуствени лъжи.

Аз спокойна съм, но друг го хваща бяс.

Аз щастлива съм, а друг тъжи.

Погълнати от суматохата забравяме да се посмеем,

забравяме,че можем да обичаме дълбоко от сърце.

Забравяме,че заради Любовта живеем.

Че не за наказания, а за Любов са тези две ръце.

Забравяме да си прощаваме ,

и замъгляваме ума си с черни мисли.

Че всички сме еднакви, че сме хора забравяме.

Всеки гледа за друг що за клюка да измисли.

Забравяме и как ще бъдем истински обичани?

Забравяме, когато някой ни помага.

Забравяме да чуем дори думите да са отричани,

всеки взима чуждото и после бяга.

Забравяме, когато някой ни обича.

Докато един е слушал, друг е спал.

И не знае в живота след какво да тича.

Забравяме всеки, който Любов ни е дал.

Забравяме да бъдем хора,

потеглили към някой материален връх.

Парите ли са твоята упора?

Аз ЩЕ ПОМНЯ до последен дъх!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf