През Мусона (Tokio Hotel- Through the Monsoon)

I’m staring at a broken door,
There’s nothing left here anymore.
My room is cold,
It’s making me insane.

I’ve been waiting here so long,
But the moment seems to ‘ve come,
I see the dark clouds coming up again.

CHORUS
Running through the monsoon,
Beyond the world,
To the end of time,
Where the rain won’t hurt (?)

Fighting the storm,
Into the blue,
And when I loose myself I think of you,
Together we’ll be running somewhere new…

Through the monsoon.
Just me and you.

A half moon's fading from my sight,
I see your vision in its light.
But now it’s gone and left me so alone

I know I have to find you now,
Can hear your name, I don't know how.
Why can’t we make this darkness feel like home?

CHORUS
Running through the monsoon,
Beyond the world,
To the end of time,
Where the rain won’t hurt (?)

Fighting the storm,
Into the blue,
And when I loose myself I think of you,
Together we’ll be running somewhere new…
And nothing can hold me back from you.

Through the monsoon. Hey! Hey!

BRIDGE
I’m fighting all this power,
Coming in my way
Let it sail me straight to you,
I’ll be running night and day.

I’ll be with you soon…
Just me and you.

We’ll be there soon…
So soon.

CHORUS
Running through the monsoon,
Beyond the world,
To the end of time,
Where the rain won’t hurt (?)

Fighting the storm,
Into the blue,
And when I loose myself I think of you,
Together we’ll be running somewhere new…
And nothïng can hold me back from you.

Through the monsoon.
Through the monsoon.
Just me and you.
Through the monsoon.
Just me and you.

Взирам се през счупента врата,

Нищо вече няма там.

Стаята ми е студена,

Кара ме да се побърквам.

Чаках тук толкова много,

Но в този момент нещо сякаш идва.

Тъмните облаци се задават отново.

Тичаики през Мусона,

Отвъд света,

Към края на времето,

Където дъждът не наранява.

Борейки се с бурята,

В синевата,

И докато губя себе си мисля за теб,

Заедно ще тичами някъде там отново...

През Мусона.

Само ти и аз.

Полумесеца отслабва в погледа ми,

Виждам образа ти в светлината.

Но сега си отиде и ме остави толкова самотен.

Знам че трябва да те намеря сега,

мога да чуя името ти, не знам как.

Защо не можем да почувстваме мрака като дом?

Тичайки през Мусона,

Отвъд света,

Към края на вермето,

Където дъждът не наранява.

Борейки се с бурята,

В синевата,

И докато губя себе си мисля за теб,

Заедно ще тичаме някъде там отново...

И нищо не може да ми отдели от теб.

През Мусона. Хей! Хей!

Борейки се с цялата тази мощ,

Изпречква се на пътя ми

Изпраща ме право към теб,

Ще тичам нощ и ден.

Ще бъда с теб скоро...

Само ти и аз.

Ще бъдем там скоро...

Толкова скоро.

Тичайки през Мусона,

Отвъд света,

Към края на вермето,

Където дъждът не наранява.

Борейки се с бурята,

В синевата,

И докато губя себе си мисля за теб,

Заедно ще тичами някъде там отново...

И нищо не може да ме отдели от теб.

През Мусона.

През Мусона.

Само ти и аз.

През Мусона.

Само ти и аз.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf