Оставете луната на мира

Луната е пълна,
ръцете ми мръсни са...
Нощта ме погълна,
стъклото ми пръсна се...

Миналото ми прилича на мед,
лепкав и сладък...
Потапям се в някой, а може би в теб
и горчи ми до припадък...

Луната се побърква.
Ръцете ми бъркат отново в меда...
Ще ги изтръгна
и заровя в парченцата стъкла.

Пълнолуние...
Като вълци вият в мене спомени.
И с присъщото си остроумие
казват ми, че са заровени...

Но те се прераждат в моето Днес,
лепват етикети на страховете ми.
И в чувствата ми с финес
внасят цветовете си...

В колко ли стиха луната е възпявана?
Аз я оставям на мира,
че все на мед ми мирише,
опитам ли, трудно се спирам...

Стъклото е моето Днес!
Пръстите ми стават кървави от него.
А какво би било без
отражението на луната бледо!?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf