Вечер плача само за теб,
сутрин мисля отново за теб,
кога ще бъдеш пак до мен,
за да заблести и моя ден.
Вечер спомням си очите
които светеха като звездите,
спомням си и усмивката
с красота дарена
и от слънцето сияйно озарена.
Хубаво със теб ми беше,
ала някой все грешеше,
или ти до късно спеше,
или на мен ми се четеше.
Разминавахме се постоянно
и едва на края стана явно,
че не мога с теб да бъда
и съдбата да преспъна.
Писано ни е било
да сме като колело-
с теб не можем да се спрем
и като старците да мрем.
Посветено на МИРОСЛАВ ВАСИЛЕВ ИВАНОВ гр.Плевен
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
