Ремеди...

някъде под дъжда
се събират усмивките на хората...
някъде под дъжда
аз ги търся...

толкова дълго...

толкова дъждове
измиха земята
докато аз измислях причини
да се събуждам...
да спрат да валят бе...

нямаше начин да се усмихна...
но все ги търся...
усмивките...
и чакам...
там под стрехите
ще ме видите...
подготвен...
с харпуна за усмивки
и мрежата
и живарника
и...

баси дъжда днес...
ни една усмивка не хванах...
но пък
как ми се хилеха
тия задвитринните...
и ми завиждаха
за джапанките...

и оптимизма...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-18
прочитания: 89
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197749
   Лексикони: 2133
   Коментари: 70368
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760