Изгубен...

Все така вървя
и усещам онези
/как да кажа/
неприятности по подметките си...
подминавам
врати
врати
врати...
знам че отворя ли някоя
все в тоалетна ще вляза
та затова все отвън
гледам да стоя...

и вървя...
изгубен...

с камилите на изгрева...
и с грозните усмивки на безумието след скръбта...
и с ветровете на залеза...
Разбирам сега
къде съм изгубил очите си...
там някъде в пустинята
на платноходите
които никога няма да яздя...
там всички бури ще са вълни
като просто докосване за измислен живот...
и дупки ще са черните сърца
и сърца ще са черните дупки
и вода...
ще ми липсва...

И ти...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-18
прочитания: 132
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48612
   Съобщения: 212630
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73192
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937