Живот...

Нападаха кестени.
Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице.
И тихо пристъпва
ранната старост.
Видяла дома и огнището...
Когато си тръгне
със своята вялост.
Тогава ще дойде и нищото!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-17
прочитания: 111
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760