Очи в душата

Лъчът на изгрева разтапя облаци,

издухва мрака надалече,

заключеник в сумрачни скоби

от мрака властно съм привлечен

и крия нощни страхове,

видения на бели самодиви,

с рева на тъмни брегове

заглъхват мислите парливи,

останките на купове събирам,

руините са мрачни от надежди,

на светло изход не намирам,

защото мракът е безбрежен,

дочувам стенещи камбани,

езици в тъмното изплезили,

прегърнал мрака, ще остана

при духовете в тъмното излезли,

говорейки на тайнствения си език,

те мрачните си тайни не разкриха

и тръпна, търся с вик

пространството, родено от искрите,

но бързам бързо да ги загася,

обичам мрака, слепотата,

защото светлина ще донесат

очите, взрени във душата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf