няма_име

И тя стоеше там и слушаше.

С усмихнато лице и с интерес.
С очи изпълнени със бъдеще
И с вяра в „утре” и във „днес”.
Нетърпеливо хапеше си устните
И погледът й шареше навред.
разрошваше косите пуснати
и гледаше с очакване напред.

И тя стоеше там и слушаше.

И мислеше за своя път.
В ума си ясно виждаше
И изгрева и залеза отвъд.
И стискаше понякога ръката ти
Със пръсти нервно потреперващи.
А ти пък виждаше в душата й
И в нея непрестанно гледаше.

И тя стоеше там и слушаше.

Готова да направи свойта крачка.
Тъй уверена се чувстваше.
И силна, всекиго да смачка.
И нетърпелива във очакване
да й кажеш накъде да тръгне.
До теб ту сядаше, ту ставаше
Но без назад да се обърне.

И тя стоеше там и слушаше.

Все така усмихната и смела.
На пейката до теб се буташе
Съдбата си във твоята оплела.
И тогава ти престана да говориш.
После се изправи и си тръгна.
Какво очакваше да стори?
Тя мълчеше, ти назад не се обърна.

А тя стоеше там и слушаше...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Judy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-17
прочитания: 88
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755