ДАЛИ СИ ТИ...

Да се завърнеш във утробата смълчана,

излъсканите... спомени крещят,

и чувствата във празнична премяна,

събират се... за да ни... защитят.

И карнавално в себе си живееш,

заплел във паяжини... стъпкани следи,

зад маската... на вчерашното утре,

дали си ти... а може би не си...

Не си намерил трънното начало,

в зората вплел... болезнени очи,

покрил духа си... с нещо цяло,

от болката... ще спре да те боли.

Ще се обърнеш, завладян от остри думи,

и пътя си ще продължиш, уплашен... смел,

потънал сам в идилии... забрави,

ще оцелееш... със постигната цел.

И кръговратно... времето препуска,

изнизва се без цвят и свян... и срам,

и впримчена в поредните надежди,

душата си... аз няма да му дам...

17.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf