За Св. Петър

Изгаря вече последната жарава,
живот и здраве на заем не се дава.

При мен вече слънце не влиза,
за Св. Петър имам безплатна виза.

Кога ще дойде онази със косата,
тялото да успокои и вземе душата.

То пък едно тяло - тежи му юргана,
за червеите - грам мръвка не остана.

Жалко е, че са живи мама и татко,
на този свят се живее много кратко.

"Очи тъмнеят глава се люшка...",
вече съм отдавна изгоряла крушка.

"Сънна сянка е живота на човека",
просто свърши мойта крива пътека.

За последно искам жена си да целуна,
и й оставям наследство - два бастуна.

По-силни излезнаха раковите клетки,
о кеф, имам неиздължени доста сметки...

Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf