Не си я срещнал още... Но вече я предчувстваш!
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.

С години си я търсил... Но... все на кръстопътища...
Ти идвал си направо, а тя - в посока чужда.
Докосвал си я само в най-трескавите сънища,
а в утрото си тръгвал - самотен и ненужен...

Но все си я очаквал - една любов измислена,
такава, дето само във приказки се ражда,
която оцветява с палитра страстно истинска
живота ни, преминал през безпощадна жажда.

Не си я срещнал още... Но тя е до главата ти!

Свали си очилата - отблизо да я зърнеш!
От Бога ти е пратена след толкова препятствия.
Вземи я! Съхрани я!
Преди да се е върнала...