ИМПРЕСИЯ (2)

Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми, спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми, загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми, от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години...
Но аз ще продължавам да се боря.
Гласа си ще кова до меден блясък.
Въоръжен със здравата си воля,
несгодите, ще натроша на пясък...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 76
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193225
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753