Сандалите ми -
умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта,
кълбото ми -
от толкова премятане,
навърза се на хищни бримки...
Косата ми развяват
ветровете на Егея,
не предполагат сипеите сядане,
хитонът ми -
разнищен от ветреене...

Какво да гледам в пещерата? -
Няма те...
Не съм те пращала да го убиваш!
Той, Минотавърът
на никого не пречи...
Нали ти дадох тази нишка?
Излез на светлото, човече...
Забравих да ти кажа нещо важно.
(дано не капе вече кръв от меча ти!)
Не обитават Лабиринта минотаврите...
Онези, истинските...
са в човеците!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 90
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2228
   Произведения: 52754
   Съобщения: 240984
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82158
   SMS-и: 820
   Снимки: 5417