Удавник

Идеалите ми изостанаха от времето

и няма път, по който да вървя,

и тегне здраво на живота бремето,

а раните не спират да кървят.

И ценности няма, в които да вярвам,

живея самотно в абсурдна страна,

и често лъжците лъжец ме изкарват,

и често е лукс да имаш храна.

Жадуваш да викаш и гневен

проклинаш живота, викаш смъртта,

не вярваш, че щастие дневно

те чака, посоките бъркаш в нощта.

Изтръпваш от ужас, живота те мачка,

надеждата губиш в бъдния ден,

залиташ от слабост, с разбъркани крачки

се хлъзгаш, отнесен, по път заледен.

Потъваш в глухо безвремие,

без изход до болка затваряш очи,

отвред ти нашепват поредни прозрения,

съдбата безплодна обаче мълчи.

Ругаеш балканското диво котило,

народа заробен без бой и борба,

и давиш се ядно в бездънно мъртвило

в двубоя със злата коварна съдба.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf