Един замислен разговор, но е по-скоро монолог

Разбираш ли какво е… 

Не исках да те питам точно 

с този тон,

дори и не върви да ти задам въпрос.

Не те познавам, ала

прозорецът е… 

виновен е,

защото те прегръща повече от мен.

А аз стоя зад тъмнината

и вглеждам  с дъх чертите ти…

с трептенето на струни

от виолончело,

накъсани от страст

и прогорили му лъка

до лунно празно…

в дълбока бездна…

разстояние

и неизмерено пътуване

между потракване

на празните вагони…

Концерт за погледи,

разминали си правите

преди да съмне,

а можеше да ги пресрещнат 

по лъчи от слънце…

Разтичат се от разкривеността мелодии…

преследват се до неумелост,

изричат нещо при отваряне

на следващата лента…

А там били са заедно

и са пътували по срещнатите облаци

и бучките от лед в две чаши питиета,

и под чадърите за криене

от смешен дъжд…

дъждът, когато бил е клоун,

валял през нова кръпка

на пробития небесно син 

до избеляло купол

на пътуващ цирк от минало…

Разбираш ли какво е…

да те вали прозорецът

и ти да искаш 

да се скриеш от сълзите му…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf