дай да отложим срещата, мр Блек..
все нещо ми запецва
ципа на гърба на лилавата рокля.
и не си нарисувах веждите
като хората
пък и какви ти таксита
в тази част на деня
хората отдавна са полудели
от тичане.
ще си направя чай от
боровинки,
да ми лекува душата с мълчание
и после ще слушам музика
чил аут или както там му казват,
и в топлите пантофи ще
разходя малко вечерта,
пък и луната може да ми се усмихне
накрая.
какво ще кажеш, мр Блек
обади ми се другата година,
като цъфнат вишните,
ще си огледам очите в сянката ти
тогава и мога и да изпия
няколко джина с теб,
а ти да ми казваш
Господи, колко си красива
ще си поддържам русата коса
дотогава,
а сега просто си върви.
кафе дел мар ме чака
с няколко изрезки от вестник Минало
и боровинков чай за разкош
къде си оставих
очилата за четене
май на старата полица до Бук
дъждът, мр Блек е страхотно нещо...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dressy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 102
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49145
   Съобщения: 227590
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73965
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976