В загубата
по средата е нежното ти шамаросване -
заслужена ласка.
А днес е онзи ден - осезаемия... до...
ненужност
и аз пак мисля същото,
чувствам.
В загубата по средата -
няма по-ясна мисъл
от ненужно подмятане
за
ненужния смисъл.
И днес аз още... както тогава...
но съм жива в сега -
все така става.
От очаквана смърт все по жива излизам
и от къде?
лудия оптимизъм.
Може би е в резервите -
да са реалност
за покоя на нервите.
И за теб е объркано,
но за други не е,
за онези които
ме познават добре.
А днес е онзи ден
и аз чувствам същото -
измисленото от теб
не говори вместо мен -
в сто живота съм
същата.
Няма да чуеш,
няма да пипнеш
....
слушай себе си,
недовиждай...
казват, че имам основание
и ти го твърдиш
и може би съм
дъгичка...
но днес е онзи ден...
единствен, едничък
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Посветено на един стих от сайта и настроението ми днес
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Пародии
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 181
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2107
   Произведения: 49025
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73733
   SMS-и: 809
   Снимки: 4957