|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Недоумяващо
Усещам светлината над града,
дори, когато е заспал и мрачен,
обърканост на влюбени сърца,
разпръсква електричество във здрача.
И уловени в мрежите на паяк,
плетящ загадъчно-копринена тъга,
сърцата влюбени са като ангели,
за миг изгубили небесната врата.
Прелитат мислите им и се блъскат,
във търсене на отговор... Защо,
дори да си роден във мрака,
не си откраднеш малко светлина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-16
прочитания: 111
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7752
Автори: 2105
Произведения: 48996
Съобщения: 212681
Лексикони: 2309
Коментари: 73705
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|
