ИЗВАЯНА ОТ МОРСКИ ДЪХ

Морето ... заспива в очите ми,

за потънали срещи ... разказва,

разкъсва с вълни ... гласовете ни,

а ние мислим, че то ... ни наказва.

Морето ... извая живота ми,

подчини ме ... със мириса чуден,

покори ме ... с вълните обрулени,

окрили ме ... със звука си пробуден.

И нощем ... затварям очите,

образът му ... неусетно изплува,

и не губят ... опора мислите,

а танцуват ... със него бушуват.

И сутрин ... поглеждам към него,

притихнало ... вече разсънено,

към мен ... се протяга греховно,

тихо е ... може би е учудено.

Морето ... създаде ме приказна,

обви ме ... във пяна и пясък,

приласка ме ... тайно прокудена,

обгърна ме ... във перла и блясък.

И дните отмива ... пречиства ги,

напоява ... душата  смирена,

и сълзите изтрива ... предчуствайки,

че съм вече ... възродена ... окрилена.

16.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf