Ще ти поръчам такси.
И мартини с черешка.
А ти ще ме черпиш
с отдавнашни истини.
Ръка приплъзни.
Погледни ме с насмешка.
И мигни ми,
когато са искрени
тези чудна слова,
със които ме галиш,
тази вечер,
която си тръгва...
Тъй подпрял си глава
и с поглед ме шариш,
сякаш вече съм
вързана в кърпа.
И жена ти не знае.
И не пита къде си.
Колко рокли ли свличаш
с тези твои очи?
На лъжи ми ухаеш.
Май сърце-стюардеса
твърде често
във тебе тупти...
Но си смешен и сладък.
А аз съм пияна.
И сатенът се свлича
самичък от рамото…
Всичко нататък
е прозаична измяна,
от каквито все още
лекувам си раните.
И мартини с черешка.
А ти ще ме черпиш
с отдавнашни истини.
Ръка приплъзни.
Погледни ме с насмешка.
И мигни ми,
когато са искрени
тези чудна слова,
със които ме галиш,
тази вечер,
която си тръгва...
Тъй подпрял си глава
и с поглед ме шариш,
сякаш вече съм
вързана в кърпа.
И жена ти не знае.
И не пита къде си.
Колко рокли ли свличаш
с тези твои очи?
На лъжи ми ухаеш.
Май сърце-стюардеса
твърде често
във тебе тупти...
Но си смешен и сладък.
А аз съм пияна.
И сатенът се свлича
самичък от рамото…
Всичко нататък
е прозаична измяна,
от каквито все още
лекувам си раните.
