Къде изчезна мойта фея -попитах старата гора?А тя с листата зашумя - сякаш нищо не разбра...
Попитах сетне слънцето не знае ли къде е тя?Зад облак сив се скри и тои повече така и не изгря.
На ручея тогава се помолих,пресичащ толкова пътеки.Водата дъното оголи,останах сам - крещейки и крещейки...
И в този миг една калинкавъв мократа ми длан се спря.Погалих малката живинка, ала от ласката ми тя... умря.
До днес все още търся неяв пропаднал свят без чудеса.Дали не беше мойта феячервена, с черни точки?... Небеса.