Където няма улици

В страна, където няма улици,
заминах още като много малка.
Далече от невидимите упреци,
със няколко усмивки в чантата.

И станах тихо. Беше призори.
Табели не видях на тръгване.
Във джоба ми дрънчаха избори,
за всеки случай... за упътване.

И беше хубаво. Като на кино.
Навсякъде посоки за "напред".
Страна, която няма минало.
Страна, която търсеше човек.

Тогава спрях насред надеждата.
Така приятно беше по средата.
Със свежият привкус на срещата,
безулична, прегърна ме страната.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-15
прочитания: 133
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46715
   Съобщения: 196061
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70286
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759