Цигулкова е бронята на слепите

На улица, лишена от витрини,
едно момче, извадило очите си,
протягаше ръка - да ги предлага
безплатно на забързаните сенки.

Но никой пред ръката му не спираше.
а някои проклинаха очите му -
защото според тях се урочасвали
от погледи, които не познават.

Но алчните не гледаха в очите му,
защото се бояха, че дарителят
за миг ще ги задмине в алчността им.
И всеки преминаващ подозираше
в подаръка прикрита милостиня.

Единствено момчето се усмихваше.
Очите си извадило не виждаше,
че полетът на хората към слънцето
затворник е - живее от измръзване,
а всяка чужда радост го съсипва.

Усмивката в момчето не изстиваше!
Цигулкова е бронята на слепите.
Светът те чувстват само като музика,
изваяна от струни нечупливи.

Когато кацна залез над градчето
и пушек от неверие прегърна
със нощ беззвездна хладните панели,
нахлупи си момчето пак очите.

Пред себе си видя дълбока дупка.
Но черният й цвят не го повика -
във тази дупка дом за него липсваше.

А утре пак във шепата ще пъхне
очите си извадени момчето.
И пак ръка с надежда ще протяга -
дано да има кой да я погали.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf