* * *

По идея на... Челентано!

Ти не знаеш какво направих тогава на плажа?!

Тя се шегуваше с всички в прекрасния ден,

направих се на Палячо, в очите и да се покажа,

а... тя се шегуваше с другите, но... не и с мен!...

Тя! Ме обичаше и ме мразеше!...

Oбичаше и ме мразеше. Беше против мен!...

По ръба на душата ми лазеше,

а аз се мразех, че съм... роден.

И в онази нощ край морето,

за да ме накара да я ревнувам,

Тя тръгна с теб, след което...

Не се запита - дали си струва?!...

***

Ти се ожени за нея, за мене нехаеше,

беше влюбен - разбирам! Паднал в краката й.

Ти се ожени за нея, макар и да знаеше,

че купи с парите си тяло, а... аз имах душата и...

Сега идваш мен да ме питаш:

Къде е жена ти? - плачеш насреща!

Из прашните улици търсиш я - скиташ

и се надяваш, пак да я срещнеш...

***

Една нощ, Тя влезе в моята стая...

От леглото аз станах - изгледах я вяло,

случи се чудо, бе сън ли? Не зная!...

Бе, като ангел - цялата в бяло...

Нежно притисна се - надигна глава,

даряваха всичко нейните устни,

сякаш ми казваше: Вземи ме! Сега!

Нежен бъди! Люби ме изкусно!...

Този път... аз я обичах и мразех!

Обичах и мразех... Бях против нея!...

Тя тръгна със него - да ме накаже,

а... сега се връща, за мене копнее?!...

***

Нещо пропука се в мойто сърце,

душата превърна се в... дреп!

Ударих красивото и лице

и... я отпратих отново при теб!...

Тя ме обичаше и ме мразеше!

Oбичаше и ме мразеше. Бе страхотна жена!

Че... неин не бях - това я дразнеше,

но... беше само нейна вина!!!...

Така, завинаги се сбогувах

и отново се върнах в леглото,

и само в съня си... аз я целунах,

а сълзата напълни окото...

* * *