StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Като приказка

В малка сгушена къщурка, скрита в цветно белите листа, в далечна планина зелена. Пред прозорец сътворен от чудни и необикновени спомени,в стол от небесни мечти, седяла старица бяла. Покрай нея невръстни малчугани все играли и я молили да им разкаже приказката за отминалото време.
Разкажи ни за усмивката, за приятелството, за доброто ,за мечтите,за надеждите, за вярата, за свободата и любовта. Старицата добра размърда устни настрани, а невръстните слушатели се чудеха на това движение опитваха се да я имитират.
Да започнем с усмивката, ела те по близо до мен. Децата с нетърпение се доближиха до своята фея и насядаха около нея. Първо ще ви разкажа как да направите вълшебство за да плените в сърцата си усмивката завинаги. Добрата жена се наведе над всяко дете и прошепна му нещо. Какво ли и аз не разбрах,но от този миг те правеха същата необикновена гримаса както нея, а очите им блестяха. След това с трепереща ръка ги милваше по меките коси и променяше ги сякаш от вътре, бавно със своята звездна тайна. Преди много лета, хората постоянно се усмихвали непринудено, защото добротата била в техните сърца. Когато се събуждали тя била на лицата им, когато заспивали тя отново била там. Чрез нея хората си казвали красиви и добри неща, тогава думите все още не били измислени, а радостта е била нещо обикновено и всекидневно. Но случило се така, че думите се появили и изместели усмивката, но тя продължавала да се появява когато хората били щастливи и радостни. Минали хиляди години и изведнъж сякаш от тъмнината дошла друга усмивка, която била облечена във същите дрехи като първата,но тя се преструвала на чаровница добра. Човеците я слагали върху устните си принудително и насила, в нея нямало доброта, щастие и радост. Тя била любезна,но студена като лед. Лицата се усмихвали, но очите били тъжни и самотни. След време, както често се случва, хората забравили да се усмихват, а тези който го правили мислили за неизлечимо болни и така до наши дни. Старицата затвори за малко изморените си очи, но изкривена гримаса все още стоеше на лицето и, а децата почуствали с мъничките си сърца, че това е тайнствената усмивка от миналите векове. Стоях като вкаменен и не можех да направя крачка,спомен ме връхлетя и спомних си, че същата таз история и на мен ми я е разказвана,но как забравил съм я не знам. Когато зърнете красиво цвете вие усмихнете се, разкажете за него , затова как е направило магия и е събудило усмивката във вас.
А какво е това добро? То май се пие?- ухилено попита момченце.
Не то се подарява и в замяна нищо не искаш,не търсиш и не очакваш,то предизвиква усмивката на лицата ни и благодарност, то кара душите да са щастливи. Преди в далечното минало хората ,не били като днешните, сега големите могат да правят всичко, а тогава едни били лекари, други учители, трети пишели приказки, други готвели вкусни храни,дори имало хора който си играели със най малките,много от тях помагали на природата за да се родят плодовете и зеленчуците, някой гледали животни,правили къщи,страни коли и самолети и все такива работи,който днес ние можем да правим сами. Тогава като искаш да помогнеш на някога ,правиш добро ,построяваш му къща, даваш му храна,лекуваш го, а ти в замяна даряваш усмивка,благодарност и ако можеш помагаш му да сътвори нещо ,което той сам не умее да направи. Най често доброто се изразявало в обикновените жестове ,които се правили без предварителен замисъл те идвали право от сърцата. Ако накарате някой да се усмихне когато е тъжен това също е добро,защото за миг забравил е за неприятните неща. Но и доброто ,като малката усмивка било забравено от хората, и те превърнали се в безлични същества.
Добрата жена се отпусна върху стола си ,затвори очи и тихичко каза , хайде отивайте да играете ,утре ще продължим и помнете бъдете усмихнати и добри. Децата пленени от чудната история усмихнати отидоха да играят. Стоях под сянката на вековно дърво и си спомнях приказките за приятелството, за мечтите, за любовта и вярата. Неусетно надеждата в мен се възроди и обещах си да се боря за изгубените чудеса.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: 1975
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-07-15
прочитания: 126
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48954
   Съобщения: 211234
   Лексикони: 2306
   Коментари: 73636
   SMS-и: 809
   Снимки: 4939

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком