Тялото ми се плъзга към теб

Защото запалих свещичка надежда и те възпламених

Защото обичах, изгарях и плъзгах се нежно към теб

Защото ми каза „ Повярвай, ела” и аз те последвах

Защото усещам как гласът ти звучеше и ме възбуди...

Кажи ми как можех да те спра и да не бъда сама

Кажи ми как можех да те мразя, че не си сам, че имам вина

Кажи ми как да забравя, че ранявам и чувствам в едно

Кажи ми как мога да горя тъй само за теб.

Плъзгам се, сякаш свещ съм във вода и горя, и горя

Влачат ме мисли и чувства и самата вода, самата аз пламтя

Но плъзгам се нежно в нощта, плъзгам се и не мога да спра.

С лек реверанс, с усмивка и поглед горя, но плъзгам се нежно в нощта.

Идвам, желая и сякаш ме сграбчва твоята длан.

Обвивам те с трепет, трептя още, но пак вървя.

Тихо те галя... Боже, толкова топлина.

Ръцете ти, те са екстаз, душата ми плаче, че съм сама.

Чакаш ли ме още, искаш ли все така да горя.

Искам ли да се плъзгам към теб, не знам, но знам че не се боя

Не се страхувам, искам само да съм с теб и да те милвам.

Искам само с тялото си да усетя онази искреност и топлота!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf