НА СЪМВАНЕ

На съмване се раждам от измама.
Ухая на небе и още нещо.
На грамове лъжи се разкроявам.
И вътре ми е тъмно. Вещерско.

Приличам на дърво със мъртъв корен.
(Отровните цветя са най-красиви).
Играя себе си. По мъртъв спомен.
А ролите... перфектно ме убиват.

На съмване съм страшно премаляла.
От заучени сърдечни ритми.
Не се познавам. И съм загорчала.
От дупките, преливащи от липси.

Затова начупвам всяко огледало.
Бездиханна съм под стъкления ирис.
И крещя, че няма да съм цяла.
Нищо, че до смърт го искам.

На съмване дори съм погрозняла.
Стените ми са сиво-пепеляви.
И в шепите на тъмното остава.
Тъканата от обич. И от бяло.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-14
прочитания: 178
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48922
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960