В минали животи съм бил могъщ фараон,
още помня войните в Нубийската пустиня.
За нас с теб строиха гигантски пирамиди,
но всичко това отдавна в пясъка замина.

В индийски джунгли влажни и непроходими
съм воювал и върху разярен боен слон.
Много чудеса видях и много хора бях.
През средните векове написах "Декамерон".

Опитах славата и на императорския трон.
Навярно в мен има част от митичния Орфей
и от тракийските царе владели тез земи.
Още с изгрева душата ми иска да запей.

Днес съм мъжко сърце преливащо от радост
и не е необходимо въобще да се чудим,
че двамата с теб сега открихме любовта.
Знай, където и да се срещнем ще се влюбим!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-14
прочитания: 110
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2107
   Произведения: 49025
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73733
   SMS-и: 809
   Снимки: 4957